"Странджа е планината на вечното завръщане" - Ал. Фол - Част 2

Странджа е осеяна с параклиси, наречени на имената на светци, които се обслужват от даден род в близките села. На деня на светията се отслужва панагир (празник), на който се прави курбан и се чества празника на светеца.

• Параклис "Света троица"

Параклисът отвън

Издигнат върху пещера, която е била древно тракийско светилище, с него има свързана легенда. Според нея на мястото на параклиса имало голям манастир, в който живеели калугери. Под него се намирала голяма пещера с два прхода - ляв и десен. Един ден се задала голяма кърджалийска орда. За да се скрият, калугерите влезли в единия проход на пещерата. След опожаряването на манастира станало срутване и те били затрупани. Същата нощ, жител от съседното Граматиково сънувал, че монасите го зоват за помощ. Още на сутринта събрал цялото село и започнали да копаят, но в другия проход на пещеръата. Не могли да открият калугерите и същата нощ човекът отново имал пророчески сън. На дргуия ден наистина ги открили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели. 

Намирането му не е лесно. Параклисът е построен навътре в гората и почти няма указателни табели. Между селата Кондолово и Визица, има обозначителна синя табела, по която се свива от главния път. От портала, със знак "пазете горите от пожар", се тръгва по горска пътека. До параклиса се върви около 30 минути. Пътеката накрая прави лек завой наляво и непосредствено преди да се появи параклисът се разкрива кория от вековни дървета, сред които и дъб, обозначен с табела, която разкрива възрастта му - 500 години. Пътят свършва пред самия параклис, потънал буйна растителност. Странно е чувството вътре - в тъмнината, под прехлупения нисък таван, вдън горите, пред малкия скромен олтар. Още по-странен, дори изненадващ е отвора на пещерата в другия край на параклиса. Слизайки по издълбаните каменни стъпала, човек има чувството, че се пренася в друго време, а постепенно жегата се заменя с подземния студ. От стените на малката пещеричка капе вода, за която се вярва, че има лечебни свойства.

Олтарът

Пещерата

• Параклисът "Свети Георги" край с. Заберново е единствен по рода си с това, че в олтара му е вградена плоча на тракийския конник. Уникалната колаборация между християнски и езически символи вероятно е свързана с приликата между образите на Св. Георги с тракийския Херос. След като разгледахме параклиса, се върнахме в с. Заберново с най-старата църква в Странджа - "Св. Лука" и килийното училище към нея. 

Църквата "Св. Лука"

• Параклисът "Свети Илия" се намира до с. Визица. Той е един от характерните за Странджа параклиси. На няколко метра от него е разкрита тракийска надгробна могила. В центъра на съоръжението все още може да се види цистовият гроб с каменен кръг около него, вероятно крепида. 

След обиколката на някои от най-емблематичните за планината параклиси, се отправяме към с. Младежко, за да се насладим на красивата природа и изворите на р. Младежка. Старото й име е Крамлък река. Мястото е неописуемо красиво, с облагородена екопътека, лъкатушеща по поречието с дървени мостчета и завършваща с две малки пещери. 

Леко уморени, но изключително доволни от видяното през деня, тръгваме от с. Младежко в посока - с. Българи, в очакване на утрешния ден, за да станем част от мистичния нестинарски ритуал. 

"Странджа е планината на вечното завръщане" - Ал. Фол - Част 1

Малко позната, сгушена в самия край на картата на България, Странджа започва да разкрива загадките си за нас. Всеки любител на пътешествията, решил да посвети част от времето си на нея, открива един непознат, далечен от градската действителност свят, истинска среща с миналото. 

Мистична, героична, съхранила тайнствения ритуал на нестинарите, героизма на преображенци, тракийски и римски старини, легендите за египетски богини, девствена природа, сгушени в зелената ѝ прегръдка селца... Планината, в която не можеш да не се завърнеш!

В сърцето на Странджа ни посрещна село Бръшлян. То е първата спирка от нашето пътуване. Запазило в себе си  уникалната странджанска архитектура, спомена за саможертвата на Пано и Равашола, с. Бръшлян е завинаги увековечено в химна на Странджа планина - "Ясен месец веч изгрява".

Първото място, което посетихме е църквата в селото и намиращото се в двора ѝ килийно училище. За голямо наше огорчение църквата беше затворена, но пък скромното килийно училище и особено ентусиазмът на уредничката му Жечка Калоянова оставиха в нас прекрасни впечатления.

Църквата в с. Бръшлян

След църквата се отправихме към етнографския музей, който също непременно трябва да видите. Там се срещнахме с леля Марулка, която дълго ни разкава за бита и живота на българското семейство по онова време.

Етнографски музей

Балювата къща, където се е разиграла паметната битка останала в историята като "Сърмашичката афера"

Ако разполагате с повече време може също да посетите паралиса "Св. Марина", музея на традиционното земеделие и параклиса "Св. Петка", намиращ се недалеч от с. Бръшлян.

Параклис Св. Петка

Следващата цел на пътешествието ни беше гр. Малко Търново - най-големият град в бъларската част на Странджа. Сред проливния дъжд, намерихме подслон в местния исторически музей, който е част от 100-те национални исторически обекта. Музеят е съставен от три странджански възрожденски къщи, в които са изложени експозиции, свързани с археология, история, природа и иконография. А къщата на един от дейците на Преображенското въстание - Стамат Икономов е превърната в етнографски музей. 

Фронтон, пренесен от м. Мишкова нива

Две от къщите, приютили експозициите на историческия музей

Един от символите на града - Големият врис 

Има интересен местен израз, свързан с два от символите на града - Големия и Малкия врис. Той гласи: "Малкият врис силма цицирица, а големият - брувка, брувка." Това означава, че малкият едва капе, а големият - тече буйно. 

Преди да сме се уморили съвсем, бързаме да отметнем и останалите точки от днешната програма. 

Дъждът продължаваше да бъде наш спътник и по време на разходката ни из местността "Пропада", носеща още зловещото име "Градът на мъртвите". Мястото представлява хълм, осеян с цистови гробове, датирани към Римската епоха. Върхът на хълма е овенчан с тракийска куполна гробница.  

 Колкото по-нагоре се изкачвахме, все повече ни обземаше чувството, че се разхождаме в омагьосана гора...

Куполната гробница на върха

След като се измъкнахме живи от "Града на мъртвите" :)), се запътихме към едно живописно местенце - водопада Докузак край с. Стоилово.

По пътя за м. Петрова нива

На местността Петрова нива е заседавал Конгреса на ВМОРО и е взето решение за започване на Преображенското въстание, което да подкрепи избухналото Илинденско въстание. В памет на Преображенци, тук е издигнат мемориален паметник, който да увековечи подвига им. В паметника са зазидани костите на българския революционер Георги Кондолов, комуто принадлежат предсмърните слова: "Делото е свято! Проклети бъдете, ако не продължите борбата!" Силни думи в последните мигове от живота на един велик българин. 

Недалеч от мемориала е построена църквата "Св. Петка". 

 

Така завърши първият ден от нашето пътешествие из Странджа. Очаквайте част 2...